Енциклопения на българския език

вдяване

['vdʲavɐnɛ]

вдяване значение:

1. (битови дейности) Прокарване на конец, връв или лента през ухо на игла или друг отвор.
2. (разговорно) Схващане, разбиране на смисъла на нещо (обикновено след известно усилие или забавяне).
Ударение
вдя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
вдя-ва-не
Род
среден
Мн. число
вдявания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на вдяване

(битови дейности)
  • Вдяването на конеца в иглата затрудни възрастната жена.
  • Машината има автоматична система за вдяване.
(разговорно)
  • Трябваше му време за вдяване на сложната шега.
  • Липсата на вдяване от страна на учениците ядоса учителя.

Антоними на вдяване

Как се пише вдяване

Грешни изписвания: вдява не, вдеване, вдявъне
Пише се с я (променливо я), тъй като в сродни форми, където ударението не е върху гласната или след нея има 'е'/'и', тя преминава в 'е' (напр. вденa), но тук се запазва.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:въ + дѣти
От глагола 'вдявам'. Коренът е свързан със старобългарското 'дѣти' (слагам, поставям). Първоначалното значение е 'вмъкване на нишка'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • автоматично вдяване
  • трудно вдяване
Фразеологизми:
  • бавно вдява