Енциклопения на българския език

издържане

[izˈdɤrʒanɛ]

издържане значение:

1. (общо) Процесът на понасяне на трудности, болка или изпитания без прекършване.
2. (финанси) Осигуряване на средства за живот; финансова подкрепа.
3. (образование) Успешно преминаване на изпит или проверка.
Ударение
издъ̀ржане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-дър-жа-не
Род
среден
Мн. число
издържания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на издържане

(общо)
  • Издържането на болката изискваше огромна воля.
  • Това е тест за издържане на натоварване.
(финанси)
  • Издържането на семейството падаше изцяло върху него.
  • Делото касаеше издържането на детето след развода.
(образование)
  • Издържането на изпита по математика е задължително за прием.

Антоними на издържане

Как се пише издържане

Пише се с ъ (държа). Наставката за отглаголни съществителни е -не.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:издържам
Отглаголно съществително име от глагола 'издържам' (из + държа).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • издържане на изпит
  • издържане на семейство
  • издържане на болка