Енциклопения на българския език

късане

[ˈkɤsɐnɛ]

късане значение:

1. (пряко) Действието по нарушаване на целостта на нещо чрез силно дърпане или опъване; разделяне на части.
2. (образование) Ситуация, при която изпитващ пише слаба оценка на изпитван (разговорно).
3. (преносно) Прекратяване на отношения (приятелски, дипломатически и др.).
Ударение
къ'сане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
къ-са-не
Род
среден
Мн. число
късания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на късане

(пряко)
  • Чуваше се само късането на плата.
  • Късането на връзката с миналото беше болезнено.
(образование)
  • Масовото късане на изпита по математика разочарова студентите.
(преносно)
  • Късането на дипломатическите отношения доведе до криза.

Как се пише късане

Грешни изписвания: касане, късани, късъне
Думата се пише с ъ в корена. Като отглаголно съществително от несвършен вид завършва на -не.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:късати
Произлиза от праславянския корен *kǫsati (хапя, късам), свързан с действия на отделяне на части чрез дърпане или зъби. Формирано е като отглаголно съществително от глагола 'късам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • късане на билет
  • късане на нерви
  • късане на месо
Фразеологизми:
  • късане на живо месо
късане : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник