устояване
[ostoˈjavanɛ]
устояване значение:
1. (общо) Процес на успешно противопоставяне на натиск, атака или изкушение; запазване на позицията въпреки трудностите.
2. (право / администрация) Запазване на валидност или собственост след оспорване.
- Ударение
- устоя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ус-то-я-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- устоявания
Примери за използване на устояване
(общо)
- Устояването на икономическата криза изискваше строги мерки.
- Това беше тест за устояване на психиката.
(право / администрация)
- Устояването на правата в съда беше трудно.
Синоними на устояване
Антоними на устояване
Как се пише устояване
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*stojati
Отглаголно съществително от 'устоявам' (несвършен вид). Свързано е с корена 'стоя', означаващ наличие на твърда позиция.
Употреба
Чести словосъчетания:
- устояване на натиск
- устояване на изкушение
- устояване на фронта