изтърпяване
[istɐrˈpʲavɐnɛ]
изтърпяване значение:
1. (общо) Понасяне на нещо неприятно, болезнено или трудно до неговия край.
2. (юридически) Процес на ефективно излежаване на наложено съдебно наказание (присъда).
- Ударение
- изтърпя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-тър-пя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- изтърпявания
Примери за използване на изтърпяване
(общо)
- Изтърпяването на болката след операцията изискваше силна воля.
(юридически)
- Затворникът беше освободен предсрочно заради добро поведение по време на изтърпяването на наказанието.
- Режим на изтърпяване на лишаване от свобода.
Синоними на изтърпяване
Антоними на изтърпяване
Как се пише изтърпяване
Променливото я се запазва, тъй като е в ударена сричка (изтърпя̀вам -> изтърпя̀ване).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:трьпѣти
От глагола 'търпя'. Коренът е свързан с идеята за вцепеняване, понасяне на болка или страдание.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изтърпяване на наказание
- изтърпяване на присъда
- ефективно изтърпяване
Популярни търсения и запитвания за изтърпяване
какво е изтърпяване, изтърпяване или истърпяване, изтърпяване или изтърпване, изтърпяване или йзтърпяване, изтърпяване или изтарпяване, изтърпяване или изтърпявъне, истърпяване или изтърпване, истърпяване или йзтърпяване, истърпяване или изтарпяване, истърпяване или изтърпявъне, изтърпване или йзтърпяване, изтърпване или изтарпяване, изтърпване или изтърпявъне, йзтърпяване или изтарпяване, йзтърпяване или изтърпявъне, изтарпяване или изтърпявъне