Енциклопения на българския език

издуя

[izˈdujɐ]

издуя значение:

1. (пряко) Напълвам нещо с въздух, газ или течност така, че то да увеличи обема си и да се изпъне.
2. (преносно) Правя нещо да изглежда по-голямо, отколкото е (за джобове, чанта и др. чрез препълване).
Ударение
изду̀я
Част на речта
глагол
Сричкоделение
из-ду-я
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
I спрежение
Възвратна форма
издуя се
Видова двойка
издувам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на издуя

(пряко)
  • Вятърът изду платната на кораба и той потегли бързо.
  • Трябва да издуя бузи, за да засвиря на тромпета.
(преносно)
  • Той натъпка ябълките в джобовете си, което ги изду до пръсване.

Антоними на издуя

Как се пише издуя

Грешни изписвания: издоя, йздуя
Думата се пише с 'у'. Проверката може да се направи чрез сродни форми, където гласната е под ударение или ясна (напр. 'духам').

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:dǫti
Образувано от представка 'из-' и глаголен корен, свързан със старобългарското 'дѫти' (духам, надувам). Сродно с думи в други славянски езици, означаващи изпълване с въздух.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • издуя бузи
  • издуя платна
  • издуя корем

Популярни търсения и запитвания за издуя