Енциклопения на българския език

свия

[ˈsvijɐ]

свия значение:

1. (пряко) Събирам краищата на нещо, сгъвам или навивам на руло.
2. (анатомия) Прибирам крайник към тялото или пръсти към дланта; приклякам.
3. (строителство/живот) Изграждам или устройвам (за гнездо или дом).
4. (разговорно) Открадвам нещо ловко и незабелязано.
5. (преносно) Намалявам рязко обем, разходи или щат.
Ударение
свѝя
Част на речта
глагол
Сричкоделение
сви-я
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
I спрежение
Възвратна форма
свия се
Видова двойка
свивам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на свия

(пряко)
  • Той свия вестника и го пъхна в джоба си.
  • Трябва да свия платната, защото идва буря.
(анатомия)
  • От болка кучето свия опашка.
  • Успя да свия краката си, за да не се спъне.
(строителство/живот)
  • Щъркелите свия гнездо на комина.
  • Младото семейство искаше да свия свой собствен дом.
(разговорно)
  • Някой успя да ми свия портфейла в автобуса.
(преносно)
  • Фирмата реши да свия разходите за реклама.

Антоними на свия

Как се пише свия

Грешни изписвания: свиъ, звия, свйя
Думата се пише с 'с', тъй като представката е 'с-' (пред звучни съгласни 'в'). В края се пише 'я'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:свити
Произлиза от праславянския корен *sъ-viti (съ- + вия). Сродна с думи, означаващи усукване, навиване и огъване.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • свия гнездо
  • свия сърмите
  • свия знамената
  • свия устни
Фразеологизми:
  • свия си опашката
  • свия перките
  • стомахът ми се свия