Енциклопения на българския език

наблъскам

[nɐˈbɫɤskɐm]

наблъскам значение:

1. (пряко) Натъпквам или нагъчквам голямо количество хора или предмети в тясно пространство.
2. (разговорно) Нанасям множество удари на някого; набивам.
3. (преносно) Запомням набързо голямо количество информация (често механично).
Ударение
наблъ'скам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
на-блъс-кам
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
III спрежение
Възвратна форма
наблъскам се
Видова двойка
наблъсквам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на наблъскам

(пряко)
  • Успяха да наблъскат всички куфари в багажника.
  • В автобуса се наблъскаха повече хора, отколкото имаше места.
(разговорно)
  • Ако не внимаваш, ще те наблъскат в тъмната уличка.
  • Наблъскаха го по погрешка по време на мелето.
(преносно)
  • Трябва да наблъскам всички дати по история за утрешния изпит.

Антоними на наблъскам

Как се пише наблъскам

Думата се пише с 'ъ' в корена (блъск-).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:блъскам
Представка 'на-' (натрапване, натрупване) + 'блъскам' (удрям, тикам). Коренът има общославянски произход.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • наблъскам в главата
  • наблъскам се с хора