Енциклопения на българския език

надуя

[nɐˈdujɐ]

надуя значение:

1. (пряко) Пълня нещо с въздух или газ, така че да увеличи обема си и да се опъне.
2. (разговорно) Увеличавам силата на звука (на радио, телевизор, музика).
3. (преносно (възвратно)) Държа се високомерно, горделиво; важнича.
Ударение
наду̀я
Част на речта
глагол
Сричкоделение
на-ду-я
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
I спрежение
Възвратна форма
надуя се
Видова двойка
надувам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на надуя

(пряко)
  • Помогни ми да надуя балоните за партито.
  • Трябва да надуя гумата на колелото.
(разговорно)
  • Съседът обича да надуя музиката до дупка.
(преносно (възвратно))
  • Откакто го повишиха, той взе да се надува много.

Антоними на надуя

Как се пише надуя

Грешни изписвания: надоя, нъдуя
Коренът е ду- (от духам). Не бива да се бърка с 'доя' (от доене).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:дѫти
Свързано с корена за духане (духам). 'Дѫти' в старобългарския означава духам. Представката 'на-' добавя значение за напълване или увеличаване на обема.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • надуя балон
  • надуя музиката
  • надуя гайда
Фразеологизми:
  • надуя главата на някого (говоря много и досадно)

Популярни търсения и запитвания за надуя