Енциклопения на българския език

издатина

[izˈdatinɐ]

издатина значение:

1. (пряко) Част от предмет или повърхност, която излиза навън, стърчи спрямо околната равнина или линия; изпъкналост.
2. (анатомия) Естествено или патологично образувание върху орган или кост, което нарушава гладкостта на повърхността.
Ударение
изда'тина
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-да-ти-на
Род
женски
Мн. число
издатини
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на издатина

(пряко)
  • На стената имаше малка каменна издатина, която използвахме за опора.
  • Геолозите изследваха скалната издатина над морето.
(анатомия)
  • Костната издатина на лакътя беше болезнена при допир.

Антоними на издатина

Как се пише издатина

Думата се пише с 'а' в корена (от 'дам', 'давам'), а наставката е '-ина'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:издати
Произлиза от глагола 'издам' (издавам се, стърча навън), който е с праславянски произход. Коренът е свързан с представата за нещо, което излиза извън равнината или очертанията.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • скална издатина
  • костна издатина
  • остра издатина