гърбица
[ɡɐrˈbit͡sɐ]
гърбица значение:
1. (анатомия) Изпъкналост на гърба, получена вследствие на изкривяване на гръбначния стълб или като естествено анатомично образувание при някои животни (камили).
2. (транспорт/разговорно) Изкуствена неравност на пътя за ограничаване на скоростта на превозните средства.
3. (геометрия/техника) Изпъкнала част на крива линия или повърхност; гърбичен механизъм.
- Ударение
- гърбѝца
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- гър-би-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- гърбици
Примери за използване на гърбица
(анатомия)
- Камилата има две гърбици, в които съхранява мазнини.
- Старецът имаше малка гърбица и ходеше приведен.
(транспорт/разговорно)
- Колата подскочи, защото шофьорът не видя гърбицата на пътя.
- Пред училището поставиха легнали полицаи и изкуствени гърбици.
(геометрия/техника)
- Профилът на гърбицата управлява движението на клапаните.
Синоними на гърбица
Антоними на гърбица
Как се пише гърбица
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:гърб
Произлиза от съществителното 'гърб' с умалителна или конкретизираща наставка '-ица'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изкуствена гърбица
- камилска гърбица
- гръбначна гърбица