Енциклопения на българския език

яма

[ˈjamɐ]

яма значение:

1. (пряко) Вдлъбнатина, изкоп или естествена празнина в земята с различна дълбочина.
2. (преносно) Гроб; място за вечен покой.
3. (преносно) Тежко, безизходно положение или среда на морално падение.
Ударение
я̀ма
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
я-ма
Род
женски
Мн. число
ями
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на яма

(пряко)
  • Работниците изкопаха дълбока яма за основите на сградата.
  • В средата на пътя имаше огромна яма, пълна с вода.
(преносно)
  • Студената земна яма го приюти завинаги.
(преносно)
  • Той пропадна в ямата на мизерията и порока.

Антоними на яма

Как се пише яма

Думата завършва на , а в множествено число на (ями).

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*jama
Наследствена дума от праславянското *jama, сродна с гръцкото ἀμάра (канавка) и латинското aia (открито пространство).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • вълча яма
  • помийни яма
  • септична яма
Фразеологизми:
  • Който копае гроб другиму, сам пада в него (вар. яма)