възвишение
[vɐzviˈʃɛniɛ]
възвишение значение:
1. (география) Част от земната повърхност, която е по-висока от околния терен; хълм, височина.
2. (преносно) Духовно или нравствено издигане; благородство на чувствата и мислите.
- Ударение
- възвишѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-ви-ше-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- възвишения
Примери за използване на възвишение
(география)
- Войниците заеха позиция на близкото възвишение.
- Пътят се виеше около скалистото възвишение.
(преносно)
- В творбите му се усеща едно особено поетично възвишение.
- Тя говореше с морално възвишение за дълга към родината.
Синоними на възвишение
Как се пише възвишение
Думата се пише с и след ш (шение) и завършва на -ие, което е стандартно окончание за съществителни от този тип в книжовния език.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:въз-вишити
Словообразувателно гнездо на 'висок'. Представка въз- + корен -виш- + наставка -ение. Първоначално означава издигане нагоре.
Употреба
Чести словосъчетания:
- планинско възвишение
- земно възвишение
- духовно възвишение
Популярни търсения и запитвания за възвишение
какво е възвишение, възвишение или възвишиние, възвишение или възвишенье, възвишение или вазвишение, възвишение или възвйшение, възвишение или възвишенйе, възвишиние или възвишенье, възвишиние или вазвишение, възвишиние или възвйшение, възвишиние или възвишенйе, възвишенье или вазвишение, възвишенье или възвйшение, възвишенье или възвишенйе, вазвишение или възвйшение, вазвишение или възвишенйе, възвйшение или възвишенйе