Енциклопения на българския език

емиграция

[ɛmiˈgratsiʲa]

емиграция значение:

1. (социология) Процес на напускане на собствената държава и заселване в чужда страна (доброволно или принудително).
2. (събирателно) Съвкупността от всички изселници от една страна, живеещи в чужбина.
Ударение
емигра̀ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
е-ми-гра-ци-я
Род
женски
Мн. число
емиграции
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на емиграция

(социология)
  • Икономическата криза доведе до масова емиграция на млади специалисти.
  • Той избра пътя на политическата емиграция.
(събирателно)
  • Българската емиграция в Чикаго е многобройна и сплотена.

Антоними на емиграция

Как се пише емиграция

Да се различава от имиграция (влизане в страна). Емиграция е излизане (от лат. ex-). Пише се с е в началото.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:emigratio
От латинското 'emigratio' (изселване), производен на 'emigrare' (изселвам се) – представка 'e-' (из) + 'migrare' (движа се, местя се).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • политическа емиграция
  • икономическа емиграция
  • вълна от емиграция
Фразеологизми:
  • вътрешна емиграция
емиграция : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник