Енциклопения на българския език

зреене

[ˈzrɛɛnɛ]

зреене значение:

1. (биология) Процес на развитие на плодове, семена или други организми до достигане на пълна готовност за консумация или възпроизводство.
2. (технология) Технологичен процес на престой на продукти (сирене, вино, месо) при определени условия за подобряване на качествата им.
3. (преносно) Постепенна подготовка или възникване на условия за проява на нещо (събитие, идея, конфликт).
Ударение
зрѐене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
зре-е-не
Род
среден
Мн. число
зреения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на зреене

(биология)
  • Зреенето на гроздето зависи от слънчевите дни.
  • Клетъчното зреене е важен етап от развитието на тъканите.
(технология)
  • Зреенето на кашкавала продължава минимум 45 дни.
(преносно)
  • В обществото имаше скрито зреене на недоволството.

Антоними на зреене

Как се пише зреене

Грешни изписвания: зрейене, зрение
Думата съдържа две последователни гласни е. Не трябва да се бърка с думата 'зрение' (способност за виждане).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:зьрѣти
От праславянския корен *zьrěti (зря, узрявам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • процес на зреене
  • ранно зреене
  • сухо зреене
зреене : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник