Енциклопения на българския език

зрение

[ˈzrɛniɛ]

зрение значение:

1. (физиология) Едно от петте сетива; способността на организма да възприема светлина, цвят и форма чрез очите.
2. (преносно) Способност за прозиране, правилна преценка или разбиране на нещата.
Ударение
зрѐние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
зре-ни-е
Род
среден
Мн. число
зрения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на зрение

(физиология)
  • С напредването на възрастта зрението му отслабна.
  • Орелът е известен със своето изключително остро зрение.
(преносно)
  • Тя имаше вътрешно зрение за проблемите на хората.

Антоними на зрение

Как се пише зрение

Грешни изписвания: зренье, зренйе
Думата завършва на -ие (зрение), характерно за съществителни от среден род с абстрактно значение.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:зьрѣти
Наследник на старобългарската дума 'зьрѣниѥ', производна на глагола 'зьрѣти' (гледам, виждам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • остро зрение
  • периферно зрение
  • късогледство
  • далекогледство
  • поле на зрение
Фразеологизми:
  • губя от зрение
  • изпускам от зрение

Популярни търсения и запитвания за зрение