Енциклопения на българския език

зложелател

[zlɔʒɛˈlatɛl]

зложелател значение:

1. (общо) Човек, който изпитва неприязън към някого и му мисли или пожелава зло; недоброжелател.
Ударение
зложела̀тел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
зло-же-ла-тел
Род
мъжки
Мн. число
зложелатели
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на зложелател

(общо)
  • Някой таен зложелател беше разпространил слухове за семейството му.
  • Въпреки успехите, той имаше много зложелатели в гилдията.

Синоними на зложелател

Антоними на зложелател

Как се пише зложелател

Сложна дума с първа съставка зло. Наставката за деец е -тел, не -тил.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:зло + желая
Сложна дума, образувана от основите на 'зло' и деепричастната форма на 'желая' със суфикс за деятел '-тел'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • таен зложелател
  • завистлив зложелател