Енциклопения на българския език

приятел

[priˈjatɛl]

приятел значение:

1. (общо) Ближък човек, с когото някой е свързан чрез взаимно доверие, обич и общи интереси.
2. (разговорно) Обръщение към непознат или близък мъж.
Ударение
прия̀тел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
при-я-тел
Род
мъжки
Мн. число
приятели
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на приятел

(общо)
  • Той ми е най-добрият приятел още от детството.
  • Приятел в нужда се познава.
(разговорно)
  • Ей, приятел, можеш ли да ми кажеш колко е часът?

Синоними на приятел

Антоними на приятел

Как се пише приятел

Грешни изписвания: преател, приател
Пише се с ия. В множествено число се запазва ударението и гласната (прия̀тели), не се променя на 'е'.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*prijateljь
Произлиза от глагола *prijati (обичам, грижа се), сродно със санскрит 'priya' (мил, скъп).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • близък приятел
  • семеен приятел
  • верни приятели
Фразеологизми:
  • приятел в нужда се познава