звънене
[zvɐˈnɛnɛ]
звънене значение:
1. (общо) Действието по глагола звъня и самият звук, който се получава; ясен, метален, вибриращ звук.
- Ударение
- звънѐне
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- звъ-не-не
- Род
- среден
- Мн. число
- звънения
Примери за използване на звънене
(общо)
- Чу се продължително звънене на училищния звънец.
- Звъненето в ушите може да е симптом на заболяване.
Как се пише звънене
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:звъня
Отглаголно съществително име от глагола 'звъня', образувано с наставката '-ене'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- звънене на камбани
- телефонно звънене
- звънене в ушите