звън

[zvɤn]

звън значение:

1. (Пряко) Ясен, резониращ звук, произвеждан обикновено при удряне на метален или стъклен предмет (камбана, чаша, монета).

Ударение: звъ̀н
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: звън
Род: мъжки
Мн. число: звънове

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на звън

(Пряко)

Чу се тържественият звън на църковните камбани.
В стаята отекна звън на счупено стъкло.

Синоними на звън

звънтене, кънтеж, ек

Антоними на звън

тишина, глухота

Как се пише звън

Грешни изписвания: звънн, зван

Думата завършва на 'н' и няма двойно 'н' в основната си форма. Двойно 'н' се появява само при членуване с пълен член (звънът) или непълен член (звъна) – правило за променливо Я тук не важи.

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:звoнъ

Общославянска дума с звукоподражателен произход (ономатопея), имитираща звука при удар на метал.

Употреба

Чести словосъчетания:

камбанен звън
звън на чаши
меден звън