дрънчене
[drɐnˈt͡ʃɛnɛ]
дрънчене значение:
1. (пряко) Издаване на рязък, метален звук при удар или триене на метални или стъклени предмети.
2. (преносно) Досадно, монотонно или натрапчиво говорене.
- Ударение
- дрънчéне
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- дрън-че-не
- Род
- среден
- Мн. число
- дрънчения
Примери за използване на дрънчене
(пряко)
- Чуваше се ясното дрънчене на чаши при наздравицата.
- Дрънченето на веригите отекваше в коридора.
(преносно)
- Омръзна ми това постоянно дрънчене за политика.
- Престани с твоето дрънчене, главата ме заболя.
Как се пише дрънчене
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:дрънча
Отглаголно съществително име от глагола 'дрънча', който е звукоподражателен по произход (корен 'дрън').
Употреба
Чести словосъчетания:
- дрънчене на оръжие
- дрънчене на монети
- метално дрънчене