звучност
[ˈzvu t͡ʃnost]
звучност значение:
1. (общо) Качеството да се издава силен, ясен, приятен или богат на тонове звук.
2. (лингвистика) Характеристика на говорните звукове, свързана с участието на гласните струни (сонорност).
- Ударение
- зву̀чност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- звуч-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма (като качество)
Примери за използване на звучност
(общо)
- Цигулката се отличаваше с изключителна звучност и тембър.
- Звучността на гласа му изпълни залата.
(лингвистика)
- В българския език звучността е отличителен белег при съгласните (звучни и беззвучни).
Синоними на звучност
Как се пише звучност
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:звук
Производна от корена 'звук' + наставка '-ност' (през прилагателното 'звучен'). Сродна с общославянски корени.
Употреба
Чести словосъчетания:
- голяма звучност
- кристална звучност
- корелация по звучност