беззвучие
[bɛzˈzvut͡ʃiɛ]
беззвучие значение:
1. (пряко) Пълна липса на звук; тишина, мълчание.
2. (фонетика) Качество на съгласен звук, който се произнася без участие на гласните струни (беззвучност).
- Ударение
- беззву̀чие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- без-зву-чи-е
- Род
- среден
- Мн. число
- беззвучия
Примери за използване на беззвучие
(пряко)
- В залата настана тягостно беззвучие.
- Гробно беззвучие цареше над полето.
(фонетика)
- Обеззвучаването води до преминаване от звучност към беззвучие в края на думата.
Синоними на беззвучие
Как се пише беззвучие
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:звук
Образувано от представка 'без-', корен 'звуч-' (от звук) и наставка '-ие'. Калка на липсата на звук.
Употреба
Чести словосъчетания:
- гробно беззвучие
- пълно беззвучие