Енциклопения на българския език

гръмкост

[ˈɡrɤmkost]

гръмкост значение:

1. (акустика) Качество на звук или глас, който се чува силно, ясно и надалеч; звучност.
2. (преносно) Изразяване по бомбастичен, показен или твърде приповдигнат начин; патетичност.
Ударение
гръ̀мкост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
гръм-кост
Род
женски
Мн. число
гръмкости
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на гръмкост

(акустика)
  • Гръмкостта на музиката в залата беше непоносима.
  • Гласът му се отличаваше с невероятна гръмкост и дълбочина.
(преносно)
  • В речта му имаше твърде много гръмкост, но малко съдържание.

Как се пише гръмкост

Грешни изписвания: гръмкъст, гръмкуст, грамкост

Думата се пише с ъ в корена (проверка с думата гръм) и завършва на наставката -ост, характерна за съществителни имена от женски род.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:gromъ
Произлиза от корена „гръм“ (свързан със звука от мълния) и наставката за абстрактни съществителни имена „-ост“. Старобългарската форма се развива в съвременния език, запазвайки значението за сила на звука.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • прекалена гръмкост
  • гръмкост на тона