Енциклопения на българския език

зашеметя

[zɐʃemeˈtʲa]

зашеметя значение:

1. (физиологично) Да причиня световъртеж или загуба на съзнание чрез удар, силен шум или друго въздействие.
2. (преносно) Да направя силно впечатление, да очаровам или изненадам някого до степен на вцепенение.
Ударение
зашеметя̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
за-ше-ме-тя
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
зашеметя се
Видова двойка
зашеметявам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на зашеметя

(физиологично)
  • Силният удар по главата го зашемети за момент.
(преносно)
  • Новината за наследството направо го зашемети.
  • Тя искаше да зашемети всички с новата си рокля.

Синоними на зашеметя

Антоними на зашеметя

Как се пише зашеметя

Грешни изписвания: зашиметя, зашемета, зъшеметя
Коренът се пише с 'е' (шемет). Окончанието е 'я'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:шемет
Произлиза от съществителното 'шемет' (световъртеж, замаяност).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • зашеметя публиката
  • зашеметя от удар