изумя
[izuˈmʲa]
изумя значение:
1. (пряко) Предизвиквам извънредно силно учудване, изненада или възхищение у някого; потрисам.
- Ударение
- изумя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- и-зу-мя
- Род
- няма
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- изумявам
Примери за използване на изумя
(пряко)
- Фокусникът успя да изуми публиката с ловкостта си.
- Новината за оставката му изуми всички колеги.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:из + ум
Буквално 'да изкарам от ума'. Образувано от представката 'из-' и корена 'ум'. Аналогично на 'обезумявам', но с преносно значение на силна почуда.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изумя света
- направо ме изуми