Енциклопения на българския език

зачукване

[zɐˈt͡ʃukvɐnɛ]

зачукване значение:

1. (общо) Действието по забиване на пирон, клин или друг остър предмет в повърхност чрез удари.
2. (разговорно) Попадане в безизходна ситуация или забиване на едно място (жаргонна употреба).
Ударение
зачу́кване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-чук-ва-не
Род
среден
Мн. число
зачуквания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на зачукване

(общо)
  • Зачукването на гвоздея в твърдото дърво се оказа трудно.
  • Чуваше се ритмичното зачукване от съседната стая.
(разговорно)
  • С този проект стана голямо зачукване, нищо не върви.

Антоними на зачукване

Как се пише зачукване

Думата е отглаголно съществително име. В множествено число завършва на -ия (зачуквания), като 'и' и 'я' се произнасят отделно.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:тлъкъ
Образувано от префикса 'за-' (начало на действие или прикрепване) и глагола 'чукам', който произлиза от ономатопеичния корен, свързан с удари.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • зачукване на пирон
  • леко зачукване