захвърляне
[zɐˈxvɤrʎɐnɛ]
захвърляне значение:
1. (пряко) Действието по хвърляне на нещо настрани или надалеч, обикновено с небрежност.
2. (преносно) Изоставяне на някого или нещо (идея, проект, задължение).
- Ударение
- захвъ'рляне
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-хвър-ля-не
- Род
- среден
- Мн. число
- захвърляния
- Възвратна форма
- не
Примери за използване на захвърляне
(пряко)
- Небрежното захвърляне на отпадъци е забранено.
- След захвърлянето на топката, играта продължи.
(преносно)
- Захвърлянето на семейните традиции доведе до конфликт.
- Тя преживя тежко захвърлянето ѝ от родителите.
Синоними на захвърляне
Антоними на захвърляне
Как се пише захвърляне
Съществителното завършва на '-не', характерно за среден род. Коренът се пише с 'ъ' (хвърл-).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:хвърлям
Отглаголно съществително от 'захвърлям', с корен 'хвърл-' (мятам, пускам да лети).
Употреба
Чести словосъчетания:
- захвърляне на боклук
- захвърляне на дете