изхвърляне
[isˈxvɤrlʲɐnɛ]
изхвърляне значение:
1. (Пряко) Действието по изнасяне и оставяне на нещо ненужно на боклука; освобождаване от нещо.
2. (Техника/Физика) Изпускане на газове, течности или частици в околната среда (емисии).
3. (Разговорно / Преносно) Неуместно хвалене, преувеличаване на собствените възможности; самохвалство.
4. (Спорт) Дисциплина във вдигането на тежести или движение при нея.
- Ударение
- изхвъ̀рляне
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-хвър-ля-не
- Род
- среден
- Мн. число
- изхвърляния
Примери за използване на изхвърляне
(Пряко)
- Изхвърлянето на отпадъци в природата е забранено.
- При почистването направихме голямо изхвърляне на стари вещи.
(Техника/Физика)
- Заводът беше глобен за изхвърляне на вредни емисии.
(Разговорно / Преносно)
- Голямо изхвърляне падна снощи, че ще купи новата кола.
- Не обичам такива изхвърляния без покритие.
(Спорт)
- Той спечели златото в движението изхвърляне.
Синоними на изхвърляне
Антоними на изхвърляне
Как се пише изхвърляне
Представката е из-. Въпреки че пред беззвучната съгласна 'х' се обеззвучава при изговор (ис-), правописът остава морфологичен (из-).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:изхвърлям
Отглаголно съществително име от 'изхвърлям' (несвършен вид).
Употреба
Чести словосъчетания:
- незаконно изхвърляне
- изхвърляне на боклук
- изхвърляне и изтласкване