Енциклопения на българския език

затъпял

[zɐtɐˈpʲaɫ]

затъпял значение:

1. (пряко) Който е станал тъп, загубил е остротата си (за режещ инструмент).
2. (преносно) Който е станал по-малко интелигентен, съобразителен или чувствителен; духовно ограничен.
3. (сетива) За сетиво или болка – който е загубил своята интензивност или чувствителност.
Ударение
затъпя̀л
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
за-тъ-пял
Род
мъжки
Мн. число
затъпели
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на затъпял

(пряко)
  • Този нож е напълно затъпял и не реже нищо.
(преносно)
  • Чувстваше се затъпял от еднообразната работа.
  • Погледът му беше затъпял и безизразен.
(сетива)
  • Слухът му беше затъпял с годините.

Как се пише затъпял

Грешни изписвания: затъпел, затапял, зътъпял
Прилага се променливото Я. Пише се я, защото е под ударение и следващата сричка съдържа твърда гласна (в края на думата). В множествено число (затъпели) се пише е.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:тъп
Минало свършено деятелно причастие от глагола 'затъпея', което функционира и като прилагателно име. Произлиза от корена 'тъп'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • затъпял нож
  • затъпял поглед
  • затъпял от скука