изтъпен
[istɐˈpɛn]
изтъпен значение:
1. (пряко) Който е станал тъп, загубил е остротата си (за режещ инструмент или връх).
2. (преносно) С намалена чувствителност, възприемчивост или умствена острота; притъпен.
- Ударение
- изтъпе́н
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- из-тъ-пен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- изтъпени
Примери за използване на изтъпен
(пряко)
- Трябва да наточа този изтъпен нож, защото не реже добре.
- Върхът на молива е изтъпен и пише дебело.
(преносно)
- След дългото боледуване слухът му беше леко изтъпен.
- Погледът му, изтъпен от умора, се рееше безцелно.
Как се пише изтъпен
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:тъп
Минало страдателно причастие от глагола 'изтъпя', който произлиза от прилагателното 'тъп'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изтъпен връх
- изтъпен нож