Енциклопения на българския език

одухотворен

[oduxotvoˈrɛn]

одухотворен значение:

1. (общо) Изпълнен с вътрешен живот, изразителност и висш смисъл; който излъчва духовност.
2. (изкуство) На който са придадени човешки качества или дух (за предмет, природа).
Ударение
одухотворѐн
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
о-ду-хо-тво-рен
Род
мъжки
Мн. число
одухотворени
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на одухотворен

(общо)
  • Лицето ѝ беше озарено от одухотворена усмивка.
  • Той изнесе изключително одухотворена реч пред студентите.
(изкуство)
  • В поезията му природата е одухотворена и жива.

Антоними на одухотворен

Как се пише одухотворен

Думата е сложна, образувана с участието на съединителна гласна о (дух-о-творен). Началната гласна също е о (представка).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:одухотворя
Минало страдателно причастие от глагола 'одухотворя', образуван от представка 'о-', съществителното 'дух' и наставката '-твор' (от творя, правя). Словообразувателен модел, характерен за славянските езици.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • одухотворено лице
  • одухотворен поглед
  • одухотворена красота