пандизчия
[pɐndisˈt͡ʃijɐ]
пандизчия значение:
1. (жаргон) Човек, който лежи в затвор; затворник.
- Ударение
- пандизчѝя
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пан-диз-чи-я
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- пандизчии
Примери за използване на пандизчия
(жаргон)
- Старият пандизчия разказваше истории от килията на новодошлите.
- Той се държеше като закоравял пандизчия, въпреки че беше там само за седмица.
Антоними на пандизчия
Как се пише пандизчия
Етимология
Произход:Турски (жаргон)
Оригинална дума:pandiz
От жаргонната дума 'пандиз' (затвор), която вероятно произлиза от турски арготизъм, комбинирана с турската наставка за професия или деятел '-чия' (чрез адаптация на -ci/-çi).
Употреба
Чести словосъчетания:
- стара пандизчия
- бивш пандизчия