Енциклопения на българския език

застигане

[zɐˈstiɡɐnɛ]

застигане значение:

1. (пряко) Настигане на някого или нещо, което се движи отпред; изравняване с него.
2. (преносно) Внезапно сполетяване (за събитие, бедствие, участ).
Ударение
застѝгане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-сти-га-не
Род
среден
Мн. число
застигания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на застигане

(пряко)
  • Застигането на лидера в състезанието изискваше много усилия.
  • Колата предприе маневра за застигане и изпреварване.
(преносно)
  • Застигането му от болестта промени целия му живот.

Антоними на застигане

Как се пише застигане

Пише се с и в корена (от стигам).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:стигнати
От глагола 'застигам'. Произлиза от корена 'стиг' (достигам), с представка 'за-', указваща завършеност или насоченост на действието.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • застигане на бегач
  • опасност от застигане
застигане : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник