сполетяване
[spolɛˈtjavɐnɛ]
сполетяване значение:
1. (пряко) Случване на нещо (обикновено неприятно, беда, нещастие), което застига някого неочаквано.
- Ударение
- сполетя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- спо-ле-тя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- сполетявания
Примери за използване на сполетяване
(пряко)
- Сполетяването на такава трагедия обедини цялото село.
- Никой не беше подготвен за сполетяването на икономическата криза.
Синоними на сполетяване
Антоними на сполетяване
Как се пише сполетяване
Коренът е лет- (от летя), затова се пише с е.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:летя
От глагола 'сполетявам', образуван с представка 'с-', 'по-' и корен 'лет-' (летя) – в смисъл на нещо, което долита внезапно върху някого.
Употреба
Чести словосъчетания:
- внезапно сполетяване
- сполетяване от беда