Енциклопения на българския език

догонване

[doˈɡɔnvɐnɛ]

догонване значение:

1. (пряко) Процесът на настигане на някого или нещо, което се движи отпред.
2. (преносно) Достигане на нечие ниво (в развитие, икономика, успех) след период на изоставане.
Ударение
дог'онване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
до-гон-ва-не
Род
среден
Мн. число
догонвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на догонване

(пряко)
  • Догонването на беглеца се оказа трудна задача за полицията.
  • След дълго догонване, той успя да се изравни с лидера на състезанието.
(преносно)
  • Стратегията за догонване на европейските стандарти е в ход.

Синоними на догонване

Антоними на догонване

Как се пише догонване

Коренът е гон (от гоня).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:гонити
От глагола 'гоня' с представка 'до-', индикираща завършеност или достигане на целта.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • догонване на доходите
  • ефект на догонването
догонване : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник