настигане
[nɐˈstigɐnɛ]
- Ударение
- настѝгане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-сти-га-не
- Род
- среден
- Мн. число
- настигания
Как се пише настигане
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:стигнѫти
Образувано от глагола 'настигам' (представка 'на-' + 'стигам'), когнат със старославянското 'стигнѫти' (да достигна).
Употреба
Чести словосъчетания:
- бързо настигане
- настигане на лидер