разсекретяване
[rɐssɛkrɛˈtʲavɐnɛ]
- Ударение
- разсекретя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- раз-сек-ре-тя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- разсекретявания
- Вид
- несвършен
Как се пише разсекретяване
Представката е 'раз-' (не 'рас-', тъй като коренът започва със звучна съгласна, но тук се обеззвучава правоговорно, но правописно се запазва по морфологичен принцип - изключение: пред 'с' се пише 'раз'). Всъщност правилото е: пред беззвучна съгласна 'з' се чува като 'с', но се пише 'з'. Тук коренът започва със 'с', така че имаме струпани съгласни.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:secretus
Кака от френски или руски. Корен 'секрет' (тайна) от латинското 'secretus' + българска представка за обратно действие 'раз-' и наставка '-яване'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- разсекретяване на досиета
- разсекретяване на документи
- процес на разсекретяване