заостряне
[zaˈɔstrjanɛ]
заостряне значение:
1. (пряко) Действие по правене на предмет по-остър, с по-тънък връх или режещ ръб.
2. (преносно) Засилване на напрежение, противоречия или криза; влошаване на отношения.
3. (психология) Концентриране, насочване на вниманието или сетивата.
- Ударение
- зао̀стряне
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-ост-ря-не
- Род
- среден
- Мн. число
- заостряния
Примери за използване на заостряне
(пряко)
- Заострянето на моливите е необходимо преди рисуване.
- Майсторът се зае със заострянето на ножовете.
(преносно)
- Наблюдава се рязко заостряне на кризата в Близкия изток.
- Заострянето на тона между преговарящите доведе до прекъсване на срещата.
(психология)
- Изисква се заостряне на вниманието при шофиране в мъгла.
Синоними на заостряне
Антоними на заостряне
Как се пише заостряне
Променливо 'я': В тази форма се пише и изговаря 'я' (заостряне), тъй като е след съгласна и в ударена сричка (в някои диалекти), но книжовната норма утвърждава 'я' в отглаголните съществителни от този тип.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ostrъ
От глагола 'заострям', произлизащ от прилагателното 'остър' (старобългарски *ostrъ). Представката 'за-' указва начало или завършеност на действието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- заостряне на вниманието
- заостряне на отношенията
- заостряне на кризата