Енциклопения на българския език

задигане

[zɐˈdiɡɐnɛ]

задигане значение:

1. (пряко) Действието по повдигане на нещо нагоре или започване на вдигане.
2. (разговорно) Неправомерно присвояване или открадване на нещо; завличане.
3. (метеорология) Процес на разнасяне, вдигане на мъгла, облаци или дим.
Ударение
задѝгане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-ди-га-не
Род
среден
Мн. число
задигания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на задигане

(пряко)
  • Задигането на тежкия капак изискваше усилията на двама души.
(разговорно)
  • След задигането на портфейла крадецът избяга в тълпата.
(метеорология)
  • Към обяд започна задигане на мъглата и слънцето се показа.

Как се пише задигане

Думата е отглаголно съществително от среден род и завършва на -не.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:двигнуть
Произлиза от глагола 'задигам', който е сродна форма на общославянския корен за движение и вдигане.