завиране
[zɐˈvirɐnɛ]
- Ударение
- завѝране
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-ви-ра-не
- Род
- среден
- Мн. число
- завирания
Как се пише завиране
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:за + вирам / за + вира
Думата е омоним с два различни произхода в зависимост от значението. 1. От 'завирам' (пъхам, крия) - сродно с 'вра'. 2. От 'завирам' (започвам да вря) - сродно с 'вря', 'вар'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- точка на завиране
- завиране под юргана
Фразеологизми:
- завиране в миша дупка