табу

[taˈbu]

табу значение:

1. (етнография) Строга религиозна забрана при първобитните народи да се докосват определени предмети, да се произнасят думи или да се извършват действия, които се смятат за свещени или нечисти.

2. (преносно) Нещо, за което не се говори или което е забранено да се прави по общоприети морални или социални норми.

Ударение: табу̀
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: та-бу
Род: среден
Мн. число: няма

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на табу

(етнография)

В това племе докосването до главата на вожда е табу.
Нарушаването на табуто се наказвало със смърт.

(преносно)

Темата за заплатите често е табу в корпоративната среда.
В семейството им миналото на дядото беше табу.

Синоними на табу

свещена забрана, завет, забранена тема, недопустимост

Как се пише табу

Грешни изписвания: табо, тъбу

Думата е несклоняема в българския език. Не приема форми за множествено число или членуване с пълен член по правилата на мъжки род, въпреки че завършва на гласна. Определя се като съществително от среден род.

Етимология

Произход:Полинезийски

Оригинална дума:tapu

Думата произлиза от тонгански език (tapu), означаваща 'свещен' или 'забранен'. Въведена е в западните езици от капитан Джеймс Кук през 1777 г.

Употреба

Чести словосъчетания:

тема табу
свалям табуто
социално табу