Енциклопения на българския език

забавител

[zɐbɐˈvitɛl]

забавител значение:

1. (Химия) Вещество, което забавя скоростта на химична реакция (инхибитор).
2. (Техника) Устройство или механизъм за намаляване на скоростта на движение на машина или на отделна част.
3. (Военно дело) Устройство във взривател, което осигурява закъснение на взрива след удара или изстрелването.
Ударение
забавѝтел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-ба-ви-тел
Род
мъжки
Мн. число
забавители
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на забавител

(Химия)
  • Добавиха забавител към сместа, за да контролират процеса на втвърдяване.
(Техника)
  • Хидравличният забавител на камиона се включи автоматично при спускането.
(Военно дело)
  • Бомбата беше настроена със забавител за по-дълбоко проникване.

Синоними на забавител

Антоними на забавител

Как се пише забавител

Пише се с и (забавител), тъй като произлиза от глагола забави.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:забавя
Дериват от глагола 'забавя' + наставка '-тел', означаваща вършител на действие или инструмент.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • химически забавител
  • забавител на горенето