спирачка
[spiˈrat͡ʃkə]
спирачка значение:
1. (Техника) Устройство или механизъм за намаляване на скоростта или за пълно спиране на движещо се превозно средство или машина.
2. (Преносно) Нещо, което задържа, пречи или забавя развитието на даден процес.
- Ударение
- спира̀чка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- спи-рач-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- спирачки
Примери за използване на спирачка
(Техника)
- Шофьорът натисна рязко спирачката, за да избегне удара.
- Ръчната спирачка на автомобила трябва да се проверява редовно.
(Преносно)
- Бюрокрацията се оказа сериозна спирачка за икономическия растеж.
- Страхът е най-голямата спирачка пред успеха.
Синоними на спирачка
Антоними на спирачка
Как се пише спирачка
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:спирам
Образувана от глагола 'спирам' с наставка '-ачка' за инструмент или средство.
Употреба
Чести словосъчетания:
- ръчна спирачка
- крачна спирачка
- аварийна спирачка
- натискам спирачката
Фразеологизми:
- удрям спирачка