Енциклопения на българския език

инхибитор

[inhiˈbitɔr]

инхибитор значение:

1. (химия) Вещество, което забавя или напълно спира протичането на химична реакция (напр. корозия, окисление).
2. (биология) Вещество, което потиска физиологичен процес или активността на ензим.
Ударение
инхибѝтор
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ин-хи-би-тор
Род
мъжки
Мн. число
инхибитори
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на инхибитор

(химия)
  • Добавянето на инхибитор в антифриза предпазва двигателя от ръжда.
  • Корозионните инхибитори са важни за нефтопреработвателната промишленост.
(биология)
  • АСЕ инхибиторите са клас лекарства, използвани за лечение на високо кръвно налягане.

Синоними на инхибитор

Антоними на инхибитор

Как се пише инхибитор

Думата се изписва с и и х (ин-хи-). Не се променя на 'е' в началото.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:inhibere
От латинския глагол *inhibere* (задържам, спирам, възпирам) + наставката за деятел *-tor*.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ензимен инхибитор
  • инхибитор на корозията
  • протонен инхибитор