ускорител
[uskoˈritɛl]
ускорител значение:
1. (физика) Сложно устройство за предаване на висока кинетична енергия на заредени частици (електрони, протони, йони) чрез електрични и магнитни полета.
2. (химия) Вещество, което увеличава скоростта на химична реакция, без да се променя трайно в процеса; катализатор.
3. (техника) Механизъм или устройство (педал, ръчка), чрез което се регулира постъпването на гориво в двигателя и се увеличават оборотите му.
- Ударение
- ускорѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ус-ко-ри-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- ускорители
Примери за използване на ускорител
(физика)
- Големият адронен ускорител се намира в ЦЕРН.
(химия)
- Добавянето на ускорител позволи на полимера да се втвърди за минути.
(техника)
- Шофьорът натисна педала на ускорителя докрай.
Синоними на ускорител
Как се пише ускорител
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:скорост
От глагола 'ускоря' (правя по-бърз) + наставка '-тел' за оръдие на действието. Калка на латинското *accelerator*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- линеен ускорител
- графичен ускорител
- ускорител на частици