жлъч

[ʒɫɤt͡ʃ]

жлъч значение:

1. (анатомия) Горчива жълтеникаво-зелена течност, която се отделя от черния дроб, събира се в жлъчния мехур и подпомага храносмилането.

2. (преносно) Злобност, язвителност, огорчение и ненавист, проявени в думи или поведение.

Ударение: жлъ̀ч
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: жлъч
Род: женски
Мн. число: жлъчи (рядко употребимо)

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на жлъч

(анатомия)

Пациентът имаше запушване на каналите, което възпрепятстваше оттичането на жлъч.
Повръщането на жлъч е симптом за сериозно стомашно неразположение.

(преносно)

В думите му имаше толкова много жлъч, че всички в стаята замълчаха.
Тя изля цялата си насъбрана жлъч върху опонента си.

Синоними на жлъч

жлъчен сок, злоба, ярост, язвителност, отрова

Антоними на жлъч

доброжелателност, благаст, милост

Как се пише жлъч

Грешни изписвания: жлуч, жлътч, жлач

Думата се пише с ъ (жлъч), а не с у. При членуване, тъй като е от женски род и завършва на съгласна, се добавя членната морфема -та: жлъчта (удвояването на 'т' при изговор се отбелязва и писмено поради съвпада на краесловието и члена).

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:жлъчь

Произлиза от праславянската форма *žьlčь. Коренът е свързан с думата „жълт“ (*gьltъ), поради характерния цвят на течността.

Употреба

Чести словосъчетания:

изливам жлъч
пукам се от жлъч
насъбрана жлъч