доброжелателност

[dɔbroʒɛˈɫatɛɫnost]

доброжелателност значение:

1. (пряко) Качество на човек, който изпитва или проявява добри чувства, разположение и желание за благополучие към другите.

Ударение: доброжела̀телност
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: доб-ро-же-ла-тел-ност
Род: женски
Мн. число: няма (абстрактно понятие)

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на доброжелателност

(пряко)

Тя го посрещна с присъщата си доброжелателност и усмивка.
В отношенията между колегите се усещаше искрена доброжелателност.

Синоними на доброжелателност

благосклонност, добронамереност, сърдечност, отзивчивост

Антоними на доброжелателност

злонамереност, враждебност, неприязън

Как се пише доброжелателност

Грешни изписвания: доброжелателост, доброжелателнос, дуброжелателност, добружелателност, доброжелътелност, доброжелателнуст

Думата се пише с двойно н само при членуване в женски род, когато завършва на -ност (напр. доброжелателността). В основна форма се пише с едно н.

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:добръ + желати

Сложна дума, образувана от основите на прилагателното 'добър' и глагола 'желая', по модела на калкиране от гръцки или като естествено словообразуване в славянските езици. Наставката '-ост' формира абстрактно съществително име.

Употреба

Чести словосъчетания:

проявявам доброжелателност
изключителна доброжелателност
атмосфера на доброжелателност

Популярни търсения и запитвания за доброжелателност

доброжелателност