Енциклопения на българския език

язвителност

[jɐzˈvitɛlnost]

язвителност значение:

1. (психология) Качество на човек, който е склонен да говори хапливо, иронично и да обижда тънко; заядливост.
2. (общо) Самата хаплива, злобна и иронична забележка.
Ударение
язви'телност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
яз-ви-тел-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на язвителност

(психология)
  • Неговата пословична язвителност отблъскваше хората.
  • В гласа ѝ се долавяше скрита язвителност.
(общо)
  • Тя не му спести своите язвителности по време на спора.

Антоними на язвителност

Как се пише язвителност

Пише се с я в началото. При членуване не се удвоява 'т'-то (язвителността).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:язва
Производна от прилагателното 'язвителен', което идва от съществителното 'язва' (рана) – в преносен смисъл 'който наранява'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • проявявам язвителност
  • с язвителност