милост
[ˈmi.lɔst]
милост значение:
1. (пряко) Чувство на съжаление, състрадание и отзивчивост към нещастието или болката на другиго; готовност да се помогне или прости.
2. (религия) Висша благосклонност, прошка или дар от божество.
3. (право) Официално опрощаване на наказание или смекчаване на присъда от страна на висша инстанция или държавен глава.
- Ударение
- мѝлост
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ми-лост
- Род
- женски
- Мн. число
- милости (рядко)
Примери за използване на милост
(пряко)
- Той прояви милост към пленените войници.
- Сърцето ѝ бе изпълнено с милост към сираците.
(религия)
- По Божията милост всичко завърши добре.
- Молим се за милост и опрощение на греховете.
(право)
- Президентът отказа молбата за милост на осъдения.
Синоними на милост
Антоними на милост
Как се пише милост
При членуване на съществителни имена от женски род, завършващи на съгласна, се използва членната форма -та. Когато думата завършва на -т (както милост), се получава удвояване на съгласната: милост + та = милостта.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:милъ
Произлиза от старобългарската дума *милъ* (драг, любим) + суфикса за абстрактни съществителни *-ост*. Сродна с общославянския корен *milъ.
Употреба
Чести словосъчетания:
- божия милост
- прося милост
- без капка милост
- сестра на милосърдието
Фразеологизми:
- предавам се на милостта на
- сменя гняв с милост